Поля Цолова за втора поредна година е победител в Международния поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“

За втора поредна година Поля Цолова е победител в Международния поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“. Нейното стихотворение „Посвещение“ е удостоено с първо място във втора възрастова група – над 18 години.

Форумът се организира от Издателска къща „Многоточие“. Резултатите от четвъртото издание бяха оповестени вчера.

Миналата година авторката от Луковит бе оценена най-високо за творбата „(Ако) мога“. През месец март т.г. издателската къща публикува нейната първа стихосбирка, носеща името на отличеното произведение.

Поля Цолова е преподавател по български език и литература, ръководител на мажоретен състав и на читалищен литературен клуб, автор е на стихове и песни, някои от които са част от съвременните популярни творби за Луковит.

ПОСВЕЩЕНИЕ

Аз бях до теб, когато ти мълчеше
и тишината чупеше стени.
Една от тях съм, чуваш ли, поете!
И знам, достойно е да се мълчи.

Мълчахме! А в Едемската градина,
змията е подлъгвала без страх.
И оттогава родният ми корен
изсъхва, и износвам своя грях.

Мълчахме! Но пък  Юда не мълчеше,
Христос бе разпнат. После вечността,
остави в нажежените ни вени,
все още неизкупена вина.

Мълчахме! А пък турски заптиета
развяваха отрязана глава.
Ругаеха, а майчицата клета,
безмълвна своето чедо разпозна.

Мълчахме! А предатели народни
отричаха и вяра, и език.
Пищяха само глинените стомни,
за своите поробени моми.

Мълчахме! Като Левски пред въжето.
Курбанът свърши, вятърът зави.
Свободни се огледахме в небето,
на втори юни цял народ мълчи!

Мълчахме със свещичка пред олтара,
пред истина, пред женска красота…
Дори водата тихо се смълчава,
да може да пребори болестта.

Поете мой, недей вина да търсиш
в небето на безсмъртния си път!
Блестят звездите тихи и безмълвни…
Предателите само не мълчат…

Поля ЦОЛОВА

Снимки – Поля Цолова (личен архив)